Из Родопите с велосипеди (ден 2)
Ден 2: 16 септември 2008
Изминато разстояние: 55.52 км
Маршрут: с. Медени поляни - Гатера - лесничейство Вищерица - Скребатско - Сухото - Ковачевица - Сухото
Вторият ден от пътешествието ни из необикновените Родопи започна още от ранни зори. В планината човек бързо се наспива, не знам дали заради чистия въздух или заради необикновената тишина там, но в факт. Както всеки ден започваме със сутришен тоалет, пренасяне на палатките на слънце, добра закуска, кафе и невероятното удоволствие да си сред чистотата на природата.
Ранното тръгване при спане на палатки е почти невъзможно. На сутринта от падналата роса, а може би от конденза палатките са мокри. Не е добре мокра палатка да се сгъва и прибира по редица причини - най-малкото което е, че се спарват.
Докато хапвахме по песъчливия път с покрай рекичката и няколкото дървени мостчета се изредиха хора с всякакъв тип превоз. От такива тръгнали пеша, хора с традиционното за района превозно средство (мотоциклет ИЖ), джипове, камиони, та дори и коне.
Средно-статистически към 10:00 всеки ден палатките са ни сухи и готови за сгъване. Взехме достатъчно (но не и прекалено) количество прясна студена вода и потеглихме. До самото село имаше около 500 метра, минахме покрай басейнчето, което си бяха направили хлапетата от селото, разминахме се с няколко местни люде тръгнали да работят и влязохме в селото.
Всъщност силно казано “в селото”, защото минахме само през долната махала. В края на селото видяхме двама човека (единия с ИЖ разбира се), които ни обясниха горе долу къде може да си купим хляб. Върнахме се около 200 метра, качихме едно леко баирче и минавайки покрай една къща попитахме възрастната жена къде е магазина.
Оказа се, че магазина е точно там, без надпис, без работно време. Местните си го знаят, на тех не им требе жокер. Прилична ограда, метална врата с два лъва и без решетки - там просто не се краде. Възрастната жена повика значително по-младата магазинерка, при това облечена доста шареничко. Добре беше снабден - и алкохол имаше. На нас ни трябваше само малко хляб и една бира - да си я изстудим за обяд. Разпределихме отново багажа и тръгнахме.
Пътя в началото беше черен, след това сякаш имаше малко асфалт. Добри полянки за пикник покрай рекичката, животни които необезпокоявани си пасат - идилийка. След няколко километра по питахме един човек да ни упъти. Въпреки, че бяхме с 2 карти и уж познавахме района, питахме редовно. И това е добре, тъй като не винаги нещата стоят като по картите, колкото и да са актуални. Друго си е някой местен да ти каже за състоянието на пътя и къде има вода.
Следваше едно огромно качване по път сред гората, по който явно е течала вода - пясък и коловози - изключително кофти настилка за вело-туристи. По пясъка велосипеда се орива, а коловозите затрудняват още повече нещата. Стигнахме до един разклон, на който ни бяха инструктирали да тръгнем по левия път и точно на разклона чешмичка - супер. Даже май хапнахме нещо на бързо да се подкрепим. След това отново изкачване. Отново пясък, камъни, коловози (вероятно от ИЖ-вете). Край пътя на места паркирани… познайте какво… ИЖ-ове. Даже се разминахме с един пич с ИЖ, който слизаше по енерция. На няколко километра от Черната скала (Кара кая) срещнахме отново някакви хора с камион - товареха дървен материал. Оказа се, че сме на прав път. И отново изкачване, но този път края на баира беше доста близо. Много пясъци има там ей.. като пустиня е този път, а велосипеда затъва, върти се задната гума, подпираш се от време на време с крак, тръгваш пак и предупреждаваш колегите.
Дойде така мечтаното спускане и въпреки пясъка беше приятно, но… кратко. Стигнахме до Гатера, уж горско стопанство, а всъщност една сграда, 2-ма човека покрай нея, един обор и други дребни постройки. Поспряхме малко да огледаме и продължихме. Минахме и през Вищерица - също горско стопанство, даже и полянка си намерихме, покрай една рекичка. Беше време за обяд, поизстудихме биричката, приготвихме хапванката, май и супичка си направихме (газовото котлонче върши перфектна работа). Аз даже си и полегнах - такава сянка изпуска ли се.
Кофти се тръгва, когато си си хапнал и си ударил 2-3 чаши биричка. Мъка голяма е, но няма как, трябва да се върви напред. По този път има доста чешми, а на едно място видяхме много интересно циганско селище. Едни такива къщурки само с основни греди и от всякъде борови клонки, ама това покрай Скребатско ли беше или малко преди него не помня. Спомням си само, че си карахме по този път и пред нас кон. Пасе си спокойно, обаче като ни видя, търти да бяга. Голямо гонене падна. Малко преди катуна влезе в гората - познава си местността.
Достигнахме до асфалт, минахме покрай Сухото имаше беседка, хубава чешма, място за огън със скаричка, че и насечени дърва имаше подготвени. Освежихме запасите и от вода и тръгнахме нагоре към село Ковачевица. Мисля, че от Сухото до Ковачевица бяха към 11 км, първо нагоре а после и спускане. Пътят преди селото е доста кофти и трябва да се кара внимателно. Самото село е ахритектурен резерват, къщите са каменни и като цяло е интересно да се види и пообиколи. Идеята ни беше, да си намерим подходящо място преди селото, където да се установим. Не намерихме такова. Просто нямаше добро място с вода и евентуално нещо като беседка
Влязохме в самото село, намерихме кръчмата (всъщност знаехме къде е точно) и седнахме да изпием по бира на хубава българска музика от македонския край. Пропуснах да спомена, че за разлика от с. Медени поляни, чийто местно население е от българи-мюсюлмани (помаци), Ковачевица е изцяло българско-християнско село. Разпитахме кръчмаря за удобно място за палатки, той ни каза, че по-пътя към Долно Дряново имало такова - с чешма и беседка.
Кофти тръпка, беседката намерихме, даже няколко, места за палатка - тцъ. Та с голяма мъка решихме да се върнем по баира към Ковачевица и от там отново в Сухото. Не го правете. Ако има как останете в Ковачевица на хотел. Голям зор и най-лошото е, че знаем точно колко е пътя. Друго си е човек да се надява, че ей след оня завой е “нашето място”.
Първи на Сухото пристигна Пенчо, няколко минути след него аз, а малко след това и Росен (да му е честита доцентурата - доц. д-р инж. Росен Радев - добре звучи). Беше се смрачило, а единственото добри място за палатките беше каменния под до беседката. Другото място беше доста влажно, а влагата не е хубаво нещо.
Накладохме огън, поизкъпахме се (не питайте за температурата на водата), нагласихме нещо за хапване - картофено пюре, супичка, салатка с домати и лук и разни други благинки.
Не знам дали ще успея да опиша добре обстановката, но ще пробвам. Представете си, една направена от дърво беседка с каменни плочи вместо керемиди. Представете си как една малка рекичка нежно бълбука. Дочува се и песента на щурчетата. Тъмно е, а там, в беседката свети лека светлинка, закачена на една от гредите, които крепят каменните плочи. Трима души - хапват блажено в беседката, отпиват по глътка ракия със салатка и слушат класическа музика по радио Христо Ботев. Абсолютен покой и нежна музика. Чувството е невероятно.
Така приключи, този не толкова лек ден от нашето пътешествие.
on February 3rd, 2009 at 4:12 pm
Може ли малко повече информация за екипировката?
Какви дисаги и с какъв капацитет ползвате, колко вода носите средно на човек, инструменти, резервни части/гуми и др.
Поздравявам ви за пътуването и ще ми е интересно да прочета продължението.
Аз съм от Плевен и ще се радвам да организираме нещо заедно.
Какво мислите за някакво преходче от Русе през Румъния до Видин? Или нещо подобно?
Желая ви много успех през новата година!
Поздрави: Петьо
on February 3rd, 2009 at 6:26 pm
Дисагите са 40 л. от Ташев..
Имайки предвид, че в Родопите има много чешми, повече от 1 л. на човек е излишно. За инструменти е важно човек да има клещи и тел, някое друго болтче/гайка, някакво вело-комплектче. Моето е Ice Toolz Reserve-16. Хубаво е всеки да има по 2 резервни гуми + комплектче за лепене (лепенки, шкурка, лепило и т.н.). Аз си взех и резервни накладки/калодки, но не ми бяха нужни. За 8 дни не успях и гума да спукам даже.За багажника ще ти отговоря в темата в която попита.
on February 5th, 2009 at 2:45 pm
Тъкмо и аз много се чудех дали да си купя дисаги от същия производител.
Попитах за водата, понеже сме имали случаи да пътуваме по 100+ километра лятото без да попаднем на крайпътна чешма. А още повече ако и времето те притиска и няма възможност да пазаруваш от някъде…
Иначе последния път, когато бяхме тръгнали от Плевен за хижа Плевен бях си взел едно шише 3 литра, което бях “завързал” с ластъци за багаж под кормилото. Допълнително имах и бидонче от 1 литър на рамката. Оказа се сполучливо решение, най-малкото защото отчасти се балансира товара на велосипеда (возех допълнително палатка и 30 литрова раница с багаж, спален чувал). Така закрепено шишето по никакъв начин не пречи на управлението, а и предната гума по-малко подскача ако човек реши да попочине и да покара малко без ръце… За резервните гуми и инструментите съм съгласен. Само за тел не се бях сетил, но пък взимам 15-тина “свински опашки” от по-големите, 10-тина лента бандажна лента.. и това е… Както един пич се изрази по “Дискавъри” т. нар. “света троица”: изолирбанд, “свински опашки” и нож (мисля че беше) - гледам да не тръгвам без тях…
on February 5th, 2009 at 2:57 pm
Свински опашки и аз бях взел, имах и лейкопласт от аптечката, който свърши прекрасна работа, когато падна единия болт (и гайката) от багажника (този с който е към ухото) и понеже единия колега беше забравил клещи се наложи да завием гайката с ръце и да я “привържем” с лейкопласт за да не се развинти. Издържа през целия преход този лейкопласт.
Освен това, ползвах лейкопласта, за да изолирам дисагите от тръбите на багажника - много се претъркваше, имайки предвид, че 90% от времето карахме по черни пътища с “всякаква настилка”.
Добре е и да имаш чантичка за кормило с горен прозрачен джоб за картата. Там си държах и фотоапарата. Просто спираш, вадиш, снимаш, прибираш и продължаваш.
on February 5th, 2009 at 2:58 pm
Имате ли някакви снимки на велосипедите с натоварения багаж?
Питам ви, понеже постоянно имам усещането, че закрепването и разпределението винаги може да бъде и по-добро…
on February 5th, 2009 at 3:10 pm
Вероятно имам някакви подходящи. Ще ги кача като имам време. Иначе закрепването е следното:
Самите дисаги в долната си част имат ленти, с които се закрепват към багажника. Имат и от двете страни, но в моя случай не съвршиха кой знае каква работа. Освен това използвам 2 дебели ластика с кукички накрая, може би около метър, с които допълнително укрепвам дисагите.
Просто като ги закрепиш, хвани седалката и размърдай велосипеда наляво на дясно, да видиш дали не се приплъзват дисагите. Ако си ги закрепил добре би следвало почти да няма отклонение. Аз доста пъти тествах, докато намерих баланса. И снимка направих на закрепването на ластиците, трябва само да я видя и кача. Хубаво е левия и десния джоб да са добре балансирани. С тези ластици хващам и палатката/шалтето (шалтето увито около палатката) и спалния чувал над дисагите.
on February 5th, 2009 at 3:12 pm
Напоследък не пропускам и елементарни превързочни принадлежности. Да не се случва, но все пак си е път и ако се налага елементарна медицинска манипулация…
За преходи от по 1 ден между май и септември не взимам комплект против дъжд (има едни тип рибарски - горнище подобно на яке и панталон, гумирани, обикновенно камуфлажни), Иначе за повече от ден - задължително е в раницата…
Фотоапарата е обикновенно в чантичката, закачена на колана. Рядко спирам да снимам, но обичам да го правя в движение. Имам и елементарно приспособление, с което мога да закрепвам фотото за кормилото. Използвал съм го 2-3 пъти и то предимно да снимам каране по скали (има едни много хубави такива до Плевен).
Колегата ми понякога ползва GPS към телефона си - голяма глезотийка е, но класическата карта си е истината.
Каски гледам ползвате - това е много хубав навик. трябва и аз да го правя…
on February 5th, 2009 at 3:19 pm
Каска и ръкавици, като ръкавиците предпазват и от нараняване на дланта при падане, една такава рана е много неприятна, особено ако имаш още няколко дни по 4-5 часа каране. За дъжд имам дъждобран на Ferrino тип пончо. Тествал съм го при порой и върши идеална работа. Представлява едно пакетче с формата на плик за писмо висок 3 см. Ползвах го и когато разпънахме палатките и заваля дъжд за да си покрия велосипеда и дисагите.
on February 5th, 2009 at 3:19 pm
Преди тръгване и след като съм закрепил всичко тествам и аз всичко дали добре е хванато… Няколко пъти накланям и аз велосипеда рязко в двете посоки, почти до лягане на земята….
Убедих се, че има смисъл упражнението, след като колегата си загуби в един крайпътен дол на спускане от хижа Плевен бутилката с вода. От сътресенията при спускането шишето се измъкна от спалния чувал, където беше го заврял и “потъна” в дерето. Добре че не стана по-лошо - да предизвика падане, понеже скоростта беше доста голяма…
Иначе преди 2 вечери всички ластъчни въжета (с кукичките) им махнах алуминиевите телчета и направих по един истински възел на краищата им. Така поне съм сигурен, че няма да стане някой неочакван фал, точно когато не трябва… Верно по-късички станаха с 10 см, но по-сигурни…
on February 5th, 2009 at 3:30 pm
Ще ви кажа тези дни и как е да се кара Драг с “рога”. Гледам на снимките ви не ползвате такива на кормилата. Свалих рогата от стария велосипед и ги сложих на Драг -а. Предишните ми впечаления бяха, че това е едно добро приспособление за каране по равен път - ръцете си отпочиват, изправя се малко стойката. Малко се стеснява хватката по баирите, но не е фатално - свиква се…
on February 9th, 2009 at 11:31 am
Трябва да почерпя: сдобих се и аз с дисаги…Но… Крайно съм разочарован от системата за закрепване на дисагите “ТАШЕВ”. Компромиса при закупуването го направих единствено заради качеството на изработката…
on February 9th, 2009 at 12:05 pm
Едно сайтче и от мене: http://www.bikemap.net
on February 9th, 2009 at 2:38 pm
Точно за това ще ти трябват 2 ластика и всичко е ОК. Така или иначе в този ценови диапазон надали ще се намери нещо по-добро.