БлогЪТ на Стан

Отдавна си бях мечтал да за един такъв поход из Родопа планина - перфектното място за вело-туризъм. В по-голямата си част е доста равна, а и повечето от пътеките са достъпни за велосипеди. Проблем разбира се винаги са хората, тъй като идеята беше за 8-9 дни, а малко хора биха отделили толкова дни в едно такова начинание. Аз лично бях решил точно там да употребя половината от 10-дневната ми годишна отпуска.

Накратко: Аз, Росен Радев и господина Пенчо от Шумен, 8 дни в Западни Родопи с велосипеди.

Още май месец бяхме там с група хора, доста красиво и леко хладно през нощта в палатките, но беше приятно и нито за минутка не съжалих, че съм тръгнал. Единственият проблем тогава беше, че не бях предвидил колко точно багаж да взема, и се понатоварих доста. Всъщност, имаше и втори проблем - съвсем новите туристически обувки, които още не бях разтъпкал, но благодарение на хората с които бях тръгнал нещата се оправиха.

За това пътуване, реших да взема само най-най-необходимото: себе си, велосипеда, багажник за дисаги, дисаги, чантичка за кормило (много удобна за фотоапарата и картата), каска и ръкавици. Естествено необходими ми бяха и палатка, шалте, спален чувал, ленти за багаж, ластици за багаж, надуваема възглавница, 30 л. раница, челник, дъждобран.

Трябваше да се обърне специално внимание и на облеклото и обувките, което включваше: сандали (туристически), леки маратонки, кърпа, бельо, чорапи, полар, панталон ветровка, анцунг, тънко яке, 2 бр. къси панталонки, тениски (едната от които специално за карането).

Принадлежности - четка за зъби, паста, сапун, шамоанчета , прибори, ножка, торбички за амбалаж. Храна - суха храна за 2 дни (саламчета, кашкавал, хляб), супи на прах (имахме газово котлонче, много полезно), стафидки (дават доста сили при карането), ядки, поне 1 литър вода, ракийка 1л. кафе, сокчета.

За велосипеда комбиниран ключ, 2 резервни гуми, лепенки, лепило, аптечка, резервни накладки/калодки за спирачките. Да не пропусна и картите на източни и западни Родопи (въпреки, че обиколихме само западните), фотоапарат, пари, документи и GSM. Хубаво е поне 2-ма от екипа да имат карти.

Та това всичкото (а вероятно и други дребни неща които съм изпуснал), се събра в дисагите, като палатката, шалтето и спалния чувал си вързах над дисагите. По отношение на това закрепване и добре да спомена две неща: само с ленти за багаж нещата не стават, трябва и ластици и то от по-дебелите и по-дългите. Бях взел едно “паяче” от Кауфланд, благодарение на което багажа се изтърси 30 мин. след тръгването и се наложи да ползвам 2 ластика на едното от момчетата с които бяхме тръгнали. Другият важен момент е, че раницата (30 л.) се оказа напълно ненужна и в повечето случаи само пречеше. Първоначално си мислех, ако не ми пристигне багажника за дисаги навреме, да тръгна с някакъв малък багажник с товароносимост 8 кг, който се закрепва за колчето на седалката и освен него да взема 45 л. си раница. Щеше да е груба, ама много груба грешка. Не го правете при толкова багаж.

Идеята беше, да тръгнем от Русе за с. Аврамово, от където, при 1267 м. надморска височина да започне похода ни, но за това… утре.