БлогЪТ на Стан

Ден 3: 17 септември 2008
Изминато разстояние: 42.8 км
Общо време на каране: 3:47
Маршрут: Сухото - Пушката - Беслет - Ранча - Стойчовото - гр. Сърница - яз. Доспат

Станахме както обикновено към 9 и веднага оставихме палатките на слънце, за да изсъхнат от росата. Винаги оставяйте палатките си да изсъхнат, най малкото заради кофти миризмата която може да осетите при последващо разпъване, ако се приберат мокри. Стандартната процедура по пиене на сутришно кафе, закуска, стягане на багажа, пълнене на прясна вода и т.н.

Не знам дали в предишните дни обясних, но най-удобно вело-дисагите се закрепят с ластици с куки. Има ги в повечето магазини за вело/авто части, струват по 1.50 лв, иначе са безценни. Просто дисагите на Ташев са така направени, че без 2 допълнителни ластика не може да се кара. За другите модели не знам, но подозирам, че и при тях нещата няма да са по-различни.

Към 9:50 вече бяхме напълно готови и буквално секунда преди да тръгнем, Росен установи, че болта, който държи багажника за ухото на рамката е паднал. Оказа се, че още предния ден претраквало нещо, но едва сега го е забелязал. Просто не ми се мисли, какво щеше да стане ако стърчащата част беше влязла по-сериозно в спиците. При спускане към Сухото със скорост над 50 км/ч ефекта щеше да е меко казано катастрофален.

В този момент разбрахме, че сме забравили клещите… кофти. Резервен болт и гайка имахме, успяхме с пръсти да ги завием колкото можем, след което ги облепихме с лейкопласт за да не се развива гайката. Първоначално карах след него, за да гледам да не се изгуби и този болт, но след няколко километра се уверихме, че всичко е ок. Лейкопласта издържа през цялото пътуване.

Следващата дестинация беше Пушката и на около 6.6 км (от Сухото - км. ги давам от началната точка винаги) стигнахме до Беслет. Това е някакво горско стопанство. Гледат едър рогат добитък, има яки пасбища и съответно гледки за снимане. Предложиха ни кафе, но вече бяхме пили, а и сме в самото начало на пътуването. Някъде към 12 км. имаше чешма, а след около 15:6 км стигнахме до Ранча. Нищо особено, един човек, няколко сгради и това е. Май говеда гледаха и там. Пътя от Беслет до Ранча е доста живописен - борови гори, поточета, малки изкачвания и слизания.

От Ранча към Стойчовото е само слизане, по изключително гадни каманаци. Заболяват те ръцете да стискаш кормилото, още повече, че си с 15 км. дисаги. на 17.6 км чешмичка, а на 20:50 км имаше една яка чешма, с 4 чучурчета и пейка до нея, където спряхме да хапнем. Беше време сериозно да се подкрепим.

Стойчовото не знам махала ли е или просто местност. Бързо стигнахме до него, а от там хванахме пътя за гр. Сърница. Хубаво шосе, от ляво и от дясно прекрасни борови гори, полянки. Красиво е дори и през сепрември. След цял ден качване и слизане, през пясък, каманаци и всякаква друга настилка шосето ни дойде много добре.

Сърница е помашко градче, имат си 3 джамийки, не успях да го видя цялото, но от това което видях, мога да кажа, че е доста спретнато и чистичко. От там си взехме разни продукти. Малко домати, краставици, хляб и бира. И по един сладолед изядохме и след кратка почивка потеглихме към язовира.

Язовир Доспат не е никак малък, предполагам около 15 км е дългичък. На нас ни трябваше някаква чешмичка (ракията е хубаво да се пие студена все пак) и равна полянка за палатките. Пътят покрай язовира (от другата страна на Сърница) е нормален третокласен път и не е асфалтиран. Едва като се наближи Доспат става асфалтиран, а и има доста повече беседки и е доста по чисто. Хубавите места покрай язовира вече бяха заети, но към средата успяхме да си намерим нещо, което да ни върши работа. Много боклуци имаше по целия път. Явно се чисти само от средата до Доспат, а от страната към Сърница беше пълно с боклуци.

Намерихме подходящо място, разпънахме палатките, лек дъждец запръска, но бързо отмина. Успяхме да се поизмием на чешмата, въпреки меката вода, да не говорим за температурата й. Бутилката ракия се беше поизпотила доста. Направихме си малко супичка с газовия котлон, направихме си и шопската салата и заседнахме на ракийка и тиха музичка от “Кидика”. Анализирахме и днешният ден, както и направихме планове за утре.

А утрешният ден, щеше да ни донесе доста изненади…

Напоследък доста ми се поразтрака средното движение на Драг-чето и тъй като е още в гаранция, а и знам какво точно му има реших да отскоча до Велона, за да ми го оправят. Не знам защо, но за втори път ми се разхлабват чашките. Като му изтече гаранцията ще взема да го сменя това средно с нещо по-добро. Тук е важно да се спомене, че момчетата от Велона са винаги много отзивчиви, а и си разбират от работата. Тестваха колелото, видяха че е точно от това което им казвам, смазаха, затегнаха чашките пожелаха ми приятен ден и потеглих.

Та връщам си се аз и разбира се понастъпих малко педалите, да видя дали няма да пропука пак, което на някои шофьори не им се хареса. Има си поне 2 платна в едната посока и съм най в дясно, не карах с превишена скорост (т.е карах с под 50 км/ч), така че, не виждам за какво трябва да си тестват звуковата сигнализация и да ме питат за душевното ми състояние ръкомахайки.

П.П. Понеже само аз си чета блога, да си напомня да си залепя спуканата гума от спускането в Сопот, че нямам други резервни.

Още в youtube.com/zazz.bg

Ето и някои от основните компоненти на Драг-чето ми:

Пр.амортисьор: SR Suntour ХС60
Команди: Shimano Acera ST-EF35-7
Кормило: Amoeba Borla HB-M310-1
Лапа: Zoom
Предни зъбчатки: Shimano Ｓ４２－Ｓ３４－Ｓ２４
Задни зъбчатки: Shimano MF-TZ07
Седалка: Selle Royal RVG 8482HG Blast Gel AVS SG
Колче за седалка: Truvativ XR Single Clamp
Шини: REMERX RMX 719 DRAGON
Външни гуми: Schwalbe Marathon Cross MTB Tyre (26×1.75)
Педали: VP Components VP-559
Спирачки: TX 115 V-Brake
Преден калник: SKS Shockboard
Заден калник: SKS X-TRA-DRY

Това ми е третото произшествие на пътя за последната една година.

Първо със старото колело блъснах една пенсионерка, която реши изведнъж да пресича на необозначено място и без да се огледа. Тя падна, аз не успях. Извини ми се.

При второто ми произшествие отново беше намесена пенсионерка. Пресича тя, отново на необозначено място и като ме вижда с велосипеда се панира и спира на място. Няма място да мина пред нея и при опита да мина зад нея, за да не я блъсна ме блъсна едно BMW. Аз паднах, пенсионерката беше невредима. BMW-то беше одраскано леко. Извини ми се и тая пенсионерка.

Днес, както всеки ден пътувах по Борисова към работа, и един млад “шофьор”, след като ме изпревари, реши да паркира. Е, не успя. Видях, че няма да ме пропусне, ударих спирачки и се насочих към единствената пролука. Не успях да спра навреме, педала ми задра във страничната врата и предния калник, след което, в следствие на това, че бях натиснал и двете спирачки колелото се преобърна. Аз го последвах. Не помня как се превъртях. Просто когато се оказах на тротоара видях, че колелото ми беше паднало точно там където се беше засилил да паркира младежа. Хубавото беше, че в раницата имах малко книги и фотоапарат в добра чантичка и успях да падна на меко. И ръкавиците на ръцете ми помогнаха да нямам контузии там. Иначе и шофьора ми се извини. Много са учтиви всички когато са виновни, ама като карат мислят само как по-бързо да стигнат от точка А то точка Б, а велосипедистите виждат само като са на земята.

Крайният резултат от цялата операция е леко ожулен лакът на лявата ръка, леко ударени и двата крака, смачкана капачка на дясната част на кормилото и скъсана седалка. Най ме е яд за седалката - Selle Royal RVG 8482HG Blast Gel AVS SG. Гелът просто цъфна и трябва да измисля как да я закърпя. Не ми харесва градацията на вело-инцидентите ми. Първо не падам, после леко падане(почти бях спрял), след което кълбета по платното и тротоара. Но нищо, 3 за щастие. Колкото и да внимава човек, винаги ще се намери какво да се случи, особено ако ежедневно кара колело по оживените русенски улици.